Постинг
04.01.2018 17:07 -
25.12.2017 / 01:56 (той)
Празна къща, пиян съм. Усещам как генът наистина оказва влиянието си. Превръщам се в баща ми. Границите на нервите ми просто се разрушават, самотата се превръща в черна дупка и не знам къде се намирам. Късно вечерта, сам, обикновено е време за такива мисли, особено когато не си на себе си за това, което е станало или просто се чувстваш виновен. Вината - отвратителен капан на живота, който срива психиката ти на парченца, малки като единствената надежда за промяна на личността ти. Благодаря ти живот - безчувствен към мен и хората, които обичам! Благодаря! За пореден път осъзнах колко съм вреден за всички, които се доближат до мен и до живота ми. Вредя на себе си, вредейки на другите. Защо не мога да кажа какво мисля и какво чувствам? Защото и аз самия не знам. Може би това е някакво разстройство на личността? Да не би да някой изрод, без сърце и душа? Не мога да се позная днес и последните няколко години...
Няма коментари
