То ме поглъща,всякаш предавам своето състояние на околните.Жаждата за странното познато.Като диалог със смъртта.Понякога загубата е най-добрата печалба,въпреки това още търся себе си и смисъла в думите си.Гледам те с погледа на малко дете,което обсипват с награди и наказания.Просто грабнах малкото тефтерче до мен и почнах да описвам всичко.По-лесно за мен е да го прочетеш,не обичам да говоря.За кой ли път се замислям колко смисъл има в един поглед,един жест,една усмивка.В един момент живота те грабва и спираш да забелязваш малките неща и в един момент се вглеждаш и всичко се изсипва от горе ти като студена вода.Палиш цигара,убивайки малка част от себе си, но това не помага.Любовта в най-долното чувство, дори не пита,като неканен гост,който влиза без да почука, превзема дома и цялото ти състояние, след като те държи докато не се отдадеш напълно и не погълне цялата ти личност.Този път аз паля цигара, убивайки следващата капка живот.